Промените в Кодекса на труда относно дистанционната работа

/Работа от разстояние/
ДВ. бр. 82 от 21.10.2011 година

София, февруари 2012г.

I. ПРОМЕНИТЕ В КОДЕКСА НА ТРУДА ОТНОСНО ДИСТАНЦИОННАТА РАБОТА
/РАБОТАТА ОТ РАЗСТОЯНИЕ/

В „Държавен вестник”, бр.82 от 21.10.2011г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда /ЗИДКТ/.
Основната цел на законодателните промени е уреждане на специфичните трудови правоотношения по отношение на работата от разстояние.
Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда е приет във връзка с необходимостта от предприемане на необходимите мерки за прилагането на Европейското рамково споразумение за работата от разстояние и е изготвен изцяло на базата на договореностите в Националното споразумение за организацията и прилагането на дистанционна работа в Република България между представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище от 2010г.
Работата от разстояние в Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда /ЗИДКТ/ се регламентира чрез създаване на раздел VIII б „Допълнителни условия за извършване на работа от разстояние” в глава пета „Възникване и изменение на трудовото правоотношение” на Кодекса на труда, чиито норми обхващат следните основни области:

  • същност, условия и доброволен характер на работата от разстояние;
  • работно място - поддържане и техническо оборудване;
  • организация на работата от разстояние и здравословни и безопасни условия на труд;
  • работно време, почивки и отпуски;
  • трудово възнаграждение;
  • колективни права на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние и интеграция с работниците и служителите, които работят в помещения на работодателя;
  • квалификация, преквалификация, обучение.

1. Същност и условия за работа от разстояние

Работата от разстояние се дефинира в чл.107з, ал.1 и 2 като форма за организиране на работа, изнесена извън помещенията на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя, и има доброволен характер.
Условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективен или в индивидуален трудов договор/чл. 107з,ал.3/.
С разпоредбата на чл. 107з, ал.6 се предвижда възможност с индивидуалния или с КТД да се уговарят и:

  • смесени режими на работа, както и редът и условията за тяхното прилагане;
  • възможност и условия за преминаване от работа от разстояние към работа в помещенията на работодателя.

Конкретният характер на работата от разстояние, условията и редът за осъществяването й се определят в индивидуалния трудов договор /чл.107з. ал.7/.

В чл.107з, ал.4 е предвидена възможността работодателят да предложи на работника и служителя с допълнително споразумение към индивидуалния трудов договор да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. Също така изрично е предвидено, че отказът на работника и служителя да премине към работа от разстояние не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него, т.е. не може да бъде основание за прекратяване на трудовото отношение или за промяна в условията на трудовия договор.

Такова предложение може да направи и работникът или служителят /чл.107з, ал.5/.

Освен това, с чл.107з, ал.8 се регламентира, че с индивидуалния или с колективния трудов договор, или с вътрешни актове на работодателя, могат да се приемат правила, чрез които да се определят:

  • редът за възлагането и отчитането на работата от разстояние;
  • съдържанието, обемът, постигнатите резултати и други характеристики на работата, които са от значение за отчитането на извършеното.

Въз основа на тези текстове се прави изводът, че работата от разстояние може да бъде включена както като част от първоначалната длъжностна характеристика на даден работник или служител, така и в един по-късен момент/посредством изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните/.
Ако работата от разстояние не е включена в първоначалната длъжностна характеристика и една от страните по трудовото правоотношение отправи предложение до другата за дистанционна работа, тя има право както да приеме, така и да отхвърли това предложение, което е гаранция за нейния доброволен характер.

2. Работно място. Техническо оборудване и поддържане на работното място

Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, осигурява в дома си или в избраното от него друго помещение извън предприятието, определено пространство за работно място/чл.107и,ал.1/.
Съгласно чл.107и, ал.2, в индивидуалния трудов договор се уговарят всички въпроси, свързани с:

  • работно, техническо и друг вид оборудване на работното място;
  • задължения и разходи по поддръжката му;
  • други условия за доставка, подмяна и поддържане на оборудването;
  • клаузи, с оглед придобиването на отделни елементи от оборудването на работника и служителя, който извършва работа от разстояние.

С ал.3 на чл.107и са регламентирани задълженията на работодателя да осигури за своя сметка:

  • необходимото за извършването на работата от разстояние оборудване, както и консумативи за функционирането му;
  • програмно/софтуер/ осигуряване;
  • техническа профилактика и поддържане;
  • устройства за комуникация с работника или служителя, извършващ работа от разстояние, включително интернет свързаност;
  • защита на данните;
  • информация и изисквания за работата с оборудването и поддържането му в изправност, както и за законовите изисквания и правила, в т.ч. такива на предприятието в областта на защитата на данните, които ще се използват по време на работата от разстояние;
  • система за наблюдение, ако такава се налага да бъде монтирана на работното място и е получено писмено съгласие на работника или служителя за това, зачитайки правото му на лично пространство;
  • други технически или документни пособия, съгласно индивидуалния или колективния трудов договор.

В чл.107и, ал.4 е установено, че работникът или служителят носи отговорност за правилното съхранение и експлоатация за предоставеното му оборудване. При настъпване на повреда в оборудването или срив в използваните информационни или системи за комуникация той е длъжен незабавно да сигнализира работодателя по предварително уговорен ред и начин.
В ал. 5 на чл.107и се предвижда възможност в индивидуалния трудов договор да се уговори използването на собствено оборудване на работника и служителя, както и всички права и задължения, произтичащи от това.
Условията на предотвратяване на злоупотреба от страна на работника и служителя с предоставените му оборудване, интернет и комуникационни връзки се уговарят в индивидуалния или колективния трудов договор, като извън пряката си работа работникът или служителят може да ги използва в рамките на разумното и добрите нрави /чл.107и, ал.6/.
За целта работодателят осигурява предварително писмена информация на работника и служителя за отговорността и санкциите при неспазване на установените правила и изисквания, в т.ч. и за защита на служебните данни, която е неразделна част от индивидуалния му трудов договор/чл. 107и, ал.7/.
Видно от горното, като общо правило, работодателят носи отговорността да осигури, инсталира и поддържа оборудването, необходимо за редовна дистанционна работа, освен ако работникът или служителят от разстояние не използва свое оборудване.
Работещият от разстояние поема задължението да се грижи добре за осигуреното му оборудване и да не злоупотребява с предоставените му интернет и комуникационни връзки.

3. Организация на работата от разстояние и здравословни и безопасни условия на труд

С разпоредбата на чл. 107к, ал.1 изрично се регламентира, че работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, ползват същите права, свързани с организацията на работа и здравословните и безопасни условия на труд, регламентирани в българското законодателство и действащите в предприятието колективни трудови договори, с каквито се ползват работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя. Поради това работодателят е длъжен да гарантира към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение работни места за извършване на работа от разстояние, които да отговарят на минималните изисквания на здравословни и безопасни условия на труд, определени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и нормативните актове по неговото прилагане/чл. 107к, ал.2/.
Във връзка с горното е предвидено, че работодателят е длъжен да информира работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, за изискванията за организацията на работата и за безопасните и здравословни условия на труд, в съответствие с нормативните актове, приложимите колективни трудови договори, вътрешните правила на предприятието, политиката на предприятието по безопасност и здраве при работа и за всички изисквания и правила за организацията на работата и при работа с видеодисплей/чл. 107к, ал.3/.
Изрично се предвижда в чл. 107к, ал.4 отговорност на работника и служителя, който извършва работа от разстояние, да спазва политиката на предприятието за организацията на работата и за безопасност и здраве при работа, както и на предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд.
С чл. 107к, ал.5 е регламентирано, че контролът за правилното прилагане и спазване на изискванията и нормите за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на работа от разстояние може да бъде осъществен:

  • по инициатива на работниците и служителите със заявление до съответната Дирекция „Инспекция по труда”;
  • от работодателя или от негов представител, представителите на синдикалните организации, представителите на работниците и служителите и контролните органи на инспекцията по труда, които имат право на достъп до работното място в рамките на уговореното в индивидуалния или колективния трудов договор след задължително предварително уведомяване на работника или служителя и с негово съгласие.

В тази връзка работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, нямат право да отказват достъп до работното място, без да имат основание за това, когато проверките се извършват в рамките на установеното работно време или на уговореното в индивидуалния или в колективния трудов договор /чл. 107к, ал.6/.
Може да бъде обобщено, че работодателят е задължен да уведомява работещия от разстояние за вътрешната политика на предприятието по отношение на професионалното здраве и безопасността и по-специално за изискванията за устройствата за дисплей, а работещият от разстояние трябва правилно да прилага политиката за безопасност. Спазването на тези задължения подлежи на контрол след предварително уведомяване и съгласие от страна на работещия от разстояние, ако работи от дома си.

4. Работно време. Почивки и отпуски. Отчитане на работното време

С разпоредбата на чл. 107л, ал.1 се регламентира, че работното време на работника и служителя, който извършва работа от разстояние, се установява и определя в индивидуалния трудов договор в съответствие с трудовото законодателство, колективния трудов договор и правилника за вътрешния трудов ред в предприятието при спазване на установената с Кодекса на труда междудневна и седмична почивка и следва да съответсва по продължителност на работното време, определено за работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя.
В ал.2 на чл. 107л се допуска с индивидуалния трудов договор изрично да се изключи възможността за полагане на извънреден труд, нощен труд и труд по време на национални празници.
При спазването на горните условия работникът или служителят така следва да организира своето работно време, че да е на разположение и да работи във времето, в което работодателят и неговите търговски партньори са в комуникационна връзка/чл. 107л, ал.3/.
Изрично е установено с чл. 107л, ал.4, че стандартите за натовареност на работника и служителя, който извършва работа от разстояние, са еднакви с тези на работниците или служителите, които работят в помещенията на работодателя.
Поради специфичността на работата от разстояние работникът или служителят следва ежемесечно в документ по образец, утвърден от работодателя, да отразява действително отработеното време, като в чл. 107л, ал.5 е предвидено, че той носи отговорност за достоверността на данните.
Във връзка с горното работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, сами определят почивките в работно си време в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и свързаните с прилагането им подзаконови норматични актове, както и договореностите в индивидуалния или колективния трудов договор/чл. 107л, ал.6, т1/.
Също така в чл. 107л, ал.6, т.2 изрично е регламентирано, че тези работници или служители имат право да ползват отпуски по ред, вид и размер съгласно установеното в Кодекса на труда, подзаконовите нормативни актове, както и договореностите в индивидуалния или колективния трудов договор.
Въз основа на горните текстове може да бъде обобщено, че в рамките на трудовото законодателство, колективните трудови договори и вътрешните правила на предприятието, работещият от разстояние сам определя организацията на своето работно време.
Стандартите за натоварване и ефективност на работещия от разстояние са същите като стандартите за работниците и служителите, работещи в помещенията на работодателя.

5. Трудово възнаграждение

Размерът на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, се определя с индивидуалния трудов договор, съгласно разпоредбите на трудовото законодателство и в съответсвие с колективния трудов договор и вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Поради специфичността на работата от разстояние в чл. 107м, ал.2 изрично е установено, че тези работници и служители имат право на всички допълнителни трудови възнаграждения, установени в действащото законодателство, вътрешните правила на работната заплата, индивидуалния или колективния трудов договор.
Също така, с оглед гарантиране равнопоставеността между работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, и тези, които работят в помещения на работодателя, дистанционните работници ползват на общо основание социалната програма на предприятието.
От горните текстове е видно,че не се допуска намаляване на трудовото възнаграждение на работещия от разстояние за определена дейност спрямо това на работещите в помещенията на работодателя.

6. Колективни права на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние. Интеграция с работниците и служителите, които работят в помещения на работодателя

С чл.107н, ал.1 изрично се установява, че работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, има равни трудови и синдикални права с тези на работниците и служителите, които работят в помещения на работодателя.
И не само това – тези работници и служители могат да формират самостоятелна група, която да избира отделен представител по информиране и консултиране, ако общият им брой надхвърля 20, както и да участва в организационния и социален живот на синдикалната организация в предприятието, в която членуват /чл. 107н, ал. 2 и 3/.
Регламентирано е изрично задължение на работодателя да осигурява възможности за:

  • предотвратяване на изолацията на дистанционните работници и служители от останалите работници и служители, които работят в помещения на работодателя, като създава условия за периодично въвеждане на работни или социални срещи в помещения на работодателя, както и фирмено виртуално пространство, чрез което работниците и служителите, които работят в помещения на работодателя и работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, да могат свободно да общуват;
  • достъп до фирмена и професионална информация на предприятието, свързана с изпълнението на работата от разстояние;
  • участие на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, в организационния и социалния живот на синдикалната организация в предприятието, в която членуват.

Горните условия, съгласно чл. 107н, ал. 5, се уговарят в индивидуалния или колективния трудов договор или се уреждат в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.
Въз основа на горните текстове може да бъде обобщено, че работещите от разстояние имат същите колективни права, каквито имат служителите, работещи в помещенията на работодателя. За тях важат същите условия за участие и възможност за избор в органи, които представляват работниците и служителите или осигуряват представителството на работниците и служителите.
Освен това работодателят има задължение да осигури възможност на работещия от разстояние за лични контакти с останалата част от работниците или служителите на предприятието, както и достъп до фирмената информация, като по този начин законът гарантира, че дистанционният работник или служител няма да изпадне в изолация.

7. Квалификация, преквалификация, обучение

С чл. 107о, ал.1 е регламентирано правото на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, на квалификация, преквалификация и обучение. И не само това – работещите от разстояние са обект на същата политика на оценка.
Това обучение следва да бъде съобразено с представеното им техническо оборудване и с характеристиките на тази форма за организация на работа /чл.107о, ал.2/.
Поради специфичността на дистанционната работа законът в чл. 107о, ал.3 е предвидил, че и ръководителят на тези работници и служители, както и други длъжностни лица, при необходимост имат право на обучение за тази форма на работа и нейното ръководство.
Въз основа на горното може да бъде обобщено, че работещите от разстояние имат същия достъп до обучение и възможности за професионално развитие, каквито имат работещите в помещенията на работодателя, и подлежат на същите стандарти за оценка, които важат за останалите работници и служители.

8. В заключение

С чл. 107п изрично се предвижда, че за неуредените въпроси в раздел VIIIб „Допълнителни условия за извършване на работа от разстояние” се прилагат общите разпоредби на Кодекса на труда.
Законовото регламентиране на дистанционната форма за полагане на труд чрез използване на съвременните технически постижения и при желание на работодателите и работниците и служителите да се възползват от тази форма на гъвкава работа в определени сфери на дейност,може да доведе до редица положителни резултати на пазара на труда, изразяващи се в:

  • откриване на нови работни места;
  • преструктуриране на работните места /особено в малките и средните предприятия/ при значителна икономия на разходи за наем на големи офис-площи, за транспорт на работниците и служителите и др.;
  • социално включване на определени категории хора в неравностойно положение /предимно на хора с увреждания и на хора, които полагат грижи за болен член на семейството/;
  • намаляване на недостига на определени категории специалисти чрез увеличаване на достъпа до по-квалифицирани работници/служители;
  • постигане на добър баланс между семейния и професионалния живот, тъй като много родители могат да съчетават работата с грижите за децата, а работодателите имат възможност да задържат на работа ценни и квалифицирани работници или служители, като използват работата от дома като алтернатива на отпуск по майчинство или връщането към работа на пълен работен ден;
  • намаляване на съкращенията или уволненията при преместване на предприятието в друго населено място чрез предлагане на дистанционна работа;
  • спестяване на времето за пътуване до работното място;
  • по-висока ефективност на работниците и служителите вследствие от повишената степен на доверие, отговорност, автономност на решенията и др.

9. Други изменения в Кодекса на труда, свързани с работата от разстояние

С разпоредбата на чл. 130в се регламентира задължението на работодателя за предоставяне на информация при изменение на дейността, икономическото състояние и организацията на труда на предприятието.
Съгласно чл. 130в, ал.1, т.3, работодателят е длъжен да информира избраните представители на работниците и служителите за възможните съществени промени в организацията на труда в горните случаи.
С промяната на текста на т.3 със ЗИДКТ работодателят вече има задължение да предоставя информация както за тези промени, така и в случаите на въвеждане в предприятията на надомна работа и работа от разстояние.
Съгласно измененията т.1 в параграф 1 от допълнителните разпоредби /ДР/ работодателят по смисъла на КТ е и всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние.
С промяната на изр. 2 на т. 4 от ДР на КТ е определено, че при извършване на надомна работа и работа от разстояние работното място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието.

* При изготвянето на настоящата консултация са използвани материали от „Информационен бюлетин по труда” - издание на МТСП

Как да станете наш член

Контакти

ул. "6-ти септември" 4
1000 София
Е-мейл: nsf.tktkoo@mail.bg
Телефон: 00359 2/ 988 09 78
Факс: 00359 2/ 981 52 15

Проект BG051PO001