Предприятия, осигуряващи временна работа

СИНДИКАЛНА КОНСУЛТАЦИЯ

* ПРОМЕНИ В КОДЕКСА НА ТРУДА ОТНОСНО ПРЕДПРИЯТИЯТА, КОИТО ОСИГУРЯВАТ ВРЕМЕННА РАБОТА

 

/ ДВ. бр. 7 от 24.01.2012 година/ 

София, юни 2012г.

 

Временната работа е ново явление в трудовото право. Тя е възникнала във Великобритания през 60-те години, след това е получила широко разпространение в САЩ, след това отново се е върнала в Европа.

През 1982 г. е била включена в дневния ред на Европейския съюз за приемане на директива за нейното уреждане. През 1977 г. е привлякла вниманието на МОТ/Международна организация на труда/, която е приела конвенция 181 за частните бюра/агенциите/ по труда.

През 2008 г. е приета Директива 2008/104/ЕО относно агенциите за временна заетост.

Българското законодателство трябваше да бъде съобразено с общностното законодателство.

След дълги спорове и дискусии между представителите на държавните органи и социалните партньори, след еволюиране на позициите, промените в Кодекса на труда са налице.

Можем да сме сигурни, че с тях е гарантирана защитата на наетите чрез агенции за временна заетост работници и служители, като се осигурява прилагането на принципа на равното им третиране без дискриминация и с достатъчно гарантирано ниво на правна закрила.

С новите промени се отчита, че работата чрез агенции за временна заетост отговаря не само на нуждата на предприятията от гъвкавост, но и на потребността на работниците от намирането на баланс между трудовия и личния живот, това е принос за създаването на работни места и за участието и интегрирането на повече работници в пазара на труда.

Създаден е нов раздел VIII в Кодекса на труда –ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА РАБОТА ЧРЕЗ ПРЕДПРИЯТИЕ, КОЕТО ОСИГУРЯВА ВРЕМЕННА РАБОТА.

 

ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА РАБОТА ЧРЕЗ ПРЕДПРИЯТИЕ, КОЕТО ОСИГУРЯВА ВРЕМЕННА РАБОТА.

 

Едни от основните текстове от закона са свързани със сключването на трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа.

С чл.107р, ал.1 КТ се регламентира, че в трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, се уговаря, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. Изрично е предвидено този трудов договор да се сключва при условията и по реда на раздел I „Трудов договор” от Глава пета от Кодекса на труда до завършване на определена работа и за заместване на работник или служител, който отсъства от работа /чл.107р, ал.4/. Също така с ал.3 на същия текст се забранява сключване на трудов договор по ал.1 за изпращане за изпълнение на работа:

> при условията на първа и втора категория труд;

> в предприятията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;

> в предприятия, в които се провежда стачка.

Видно от горното, ограниченията са свързани със специфичните условия на труд от първа и втора категория, както и с предотвратяването на локаут по смисъла на Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Предприятията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, са определени с акт на Министерския съвет, съгласно новата т.19 от § 1 на Допълнителните разпоредби на КТ.

С оглед на предотвратяване на евентуални злоупотреби, в чл.107р, ал.2 е предвидено, че общият брой на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, в предприятие-ползвател не може да бъде повече от 30 на сто от общия брой на работещите при него работници и служители.

Също така в трудовия договор по ал.1 не могат да се уговарят клаузи, които забраняват или водят до невъзможност за възникване на трудово правоотношение между предприятието ползвател и работника или служителя по време или след изтичане на времето, за което той е изпратен за изпълнение на работата в предприятие-ползвател /чл.107р, ал.5/.

Изрично е регламентирано, че предприятието, което осигурява временна работа, няма право да изисква от работника или служителя заплащане на такса за съдействие за започване на работа в предприятието ползвател, както и при сключване на трудов договор или възникване на трудово правоотношение с предприятието-ползвател преди, след или по време на работата, за която е бил изпратен /чл.107р, ал.6/.

Предвидено е предприятията, които осигуряват временна работа, да осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта, при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта /чл.107р, ал.7/.

Със ЗИДКТ се регламентират изрично задълженията на предприятието, което осигурява временна работа. Като работодател - страна по сключения договор, предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно да изпрати уведомление за сключването му до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по реда на чл.62, ал.3 КТ /чл.107с, ал.1/.

С текста на чл.107с, ал.1 е уредена подробно процедурата по изпращането на работника или служителя в предприятието-ползвател, а именно – с писмен акт на предприятието, което осигурява временна работа, след предоставянето на работника или служителя на екземпляра от сключения трудов договор и копието от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В акта се посочват:

> датата на явяване в предприятието ползвател;

> точният адрес на предприятието-ползвател;

> мястото на работа;

> работното място;

> наименование на длъжността и характерът на работата в предприятието ползвател;

> длъжностното лице в предприятието ползвател, при което следва да се яви работникът или служителят;

> видът първоначално обучение, което ще се проведе в предприятието-ползвател.

Актът се връчва на работника или служителя срещу подпис, не по-късно от 1 работен ден преди датата, определена за постъпването му на работа в предприятието-ползвател, като се отбелязва датата на връчването му /чл.107с, ал.2/.

Когато работата не съответства на професионалната му квалификация и здравословното му състояние или се намира в друго населено място, работникът или служителят има право писмено да я откаже, за което е длъжен да информира предприятието, което осигурява временна работа към момента на връчване на акта.В този случай трудовото правоотношение се смята за невъзникнало /чл.107с, ал.3/.

Отново в чл.107с, ал.4 изрично се регламентира, че предприятието, което осигурява временна работа, няма право да изпраща работника или служителя в предприятие-ползвател, в което се провежда стачка, даже и в случаите, когато има сключени договори с работника или служителя по чл.107р и между предприярията по чл.107у.

Подробно в чл. 107с, ал.5 са изброени задълженията на предприятието, което осигурява временна работа:

> да начислява във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на работника или служителя;

> да плаща на работника или служителя полагащото му се трудово възнаграждение;

> по писмено искане на работника или служителя да му издаде извлечение от документите за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения;

> да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване;

> по писмено искане на работника или служителя да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с възникването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането;

> при прекратяване на трудовото правоотношение да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.

Съгласно чл. 107с, ал.6, предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно да уведоми писмено предприятието-ползвател за имената на работниците и служителите, които предстои да бъдат изпратени при него, не по-късно от 1 работен ден преди започването на работата.

С текста на чл.107т са регламентирани задълженията на предприятието-ползвател:

> да определи работното място, където ще се изпълнява работата;

> да връчи срещу подпис на работника или служителя преди започване на работата длъжностна характеристика и да отбележи датата на връчването;

> да инструктира работника или служителя за безопасното и здравословното изпълнение на работата;

> да отчита отработеното време, за което да уведомява предприятието, което осигурява временна работа, а също и работника или служителя срещу подпис;

> да определя размера на полагаемото се основно и допълнителни трудови възнаграждения, включително и за положения извънреден и нощен труд, за което да уведомява предприятието, което осигурява временна работа на работника или служителя срещу подпис;

> по писмено искане на работника или служителя да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с изпълнението на работата в 14-дневен срок от искането;

> да уведомява предприятието, което осигурява временна работа, за условията, при които на същата или на сходна работа или длъжност работят останалите работници и служители, както и при промяна на тези условия;

> да предоставя на работника или служителя и информация съгласно изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и нормативните актове по неговото прилагане;

> да застрахова работника или служителя за своя сметка при условията и по реда на чл.52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд;

> да предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация за свободните работни места и длъжности, за да улесни достъпа на работника или служителя до постоянна работа;

> да предприема мерки за улесняване на достъпа на работника или служителя до обучение, с цел да се улеснят възможностите за израстване в кариерата и професионалната му мобилност;

> да провежда първоначално и продължаващо обучение на работника или служителя в съответствие с длъжността и характера на работата в предприятието ползвател.

Освен горното, предприятието ползвател е длъжно да осигурява на работника или служителя при изпълнение на работата, за която е изпратен, основни условия на труд и заетост и равно третиране, каквито е осигурило на останалите работници и служители, които работят при него, и изпълняват същата или сходна работа или длъжност, включително здравословни и безопасни условия на труд, като няма право да променя длъжността и характера на работата, за изпълнението на която е изпратен /чл.107т, ал.2 и 3/.

Тъй като трудовият договор на работника или служителя е сключен с предприятието, което осигурява временна работа, при дисциплинарно нарушение предприятието-ползвател информира незабавно това предприятие и описва нарушението, времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. В тази връзка предприятието ползвател може да отправи мотивирано предложение до предприятието, което осигурява временна работа, за налагане на дисциплинарно наказание на изпратения работник или служител, или да поиска да бъде изпратен друг работник или служител на негово място /чл.107т, ал.4 и 5/.

Друга важна част от необходимата регламентация в ЗИДКТ е уреждането на отношенията между предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието-ползвател, с писмен договор между тях /чл.107у, ал.1/. В него се определят:

> наименованието на длъжностите и характерът на работата, за изпълнение на която ще се изпращат работници или служители;

> продължителността на времето, за което ще се изпращат работници или служители;

> задълженията на работника или служителя към предприятието, което осигурява временна работа;

> редът за ползване на отпуските;

> задълженията на работника или служителя към предприятието-ползвател;

> редът за обмен на информация между предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател за структурата и организацията на работната заплата, видовете допълнителни трудови възнаграждения и размерите им в предприятието, както и за сключения колективен трудов договор в предприятието-ползвател, ако има такъв;

> редът и сроковете, в които предприятието-ползвател ще уведомява предприятието, което осигурява временна работа, за отчетеното работно време и определения размер на полагаемото се основно и допълнителни трудови възнаграждения, включително и за положения от работника или служителя извънреден и нощен труд;

> видът на първоначалното обучение, което ще бъде необходимо за изпълнение на временната работа;

> отговорността при неизпълнение;

> други условия, свързани с изпълнението на временната работа.

В алинея 3 на същия текст изрично е регламентирано, че за задълженията към работника или служителя, възникнали по повод или във връзка с изпълнението на възложената му работа, предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието-ползвател отговарят солидарно. По този начин в максимална степен са гарантирани правата на работника или служителя.

Прилагането на посочените по-горе законови текстове не лишава работника или служителя от защитата, която му осигурява сключеният от него трудов договор с предприятието, което осигурява временна работа /чл.107у, ал.4/.

Във връзка с гарантиране правата на работниците и служителите, които постоянно работят в предприятието- ползвател, с чл.107у, ал.5 се предвижда, че такова предприятие, което е извършило масово уволнение, може да сключи договор с предприятие, което осигурява временна работа, не по-рано от 6 месеца след извършването му.

Задълженията и правата на работника или служителя са уредени в чл.107ф чл.107х.

При сключване на трудов договор с предприятие, което осигуравя временна работа, в който се уговаря, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие-ползвател под негово ръководство и контрол, за работника или служителя възникват задължения и към двете предприятия:

> към предприятието, което осигурява временна работа – задълженията, които произтичат от този трудов договор, но не са свързани с непосредственото изпълнение на възложената работа в предприятието ползвател;

> към предприятието-ползвател – всички задължения, които произтичат от изпълнението на възложената работа.

През времето, докато работи в предприятието-ползвател, работникът или служителят има право на:

> трудово възнаграждение;

> отпуски, предвидени в този кодекс;

> синдикално сдружаване;

> участие в общото събрание на работниците и служителите в предприятието;

> информация по всички въпроси, свързани с изпълнение на работата;

> присъединяване към колективен трудов договор;

> уреждане на колективни трудови спорове;

> социално-битово и културно обслужване;

> безопасни и здравословни условия на труд;

> първоначално и продължаващо обучение, в съответствие с длъжността и характера на работата в предприятието-ползвател;

> обезщетения при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване;

> други права, непосредствено свързани с изпълнението на възложената работа.

С чл. 107ф, ал.2 е изрично регламентирано, че работниците и служителите, изпратени в предприятие-ползвател, не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради временната им работа в сравнение с останалите работници и служители, които работят в предприятието ползвател на същата или сходна работа, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници или служители, работниците и служителите, изпратени за изпълнение на временна работа в предприятието ползвател, не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят при него.

Много важен момент е регламентирането в ЗИДКТ на началото на изпълнението и прекратяването на работата.

Изпълнението на задълженията на работника или служителя към предприятието-ползвател започва с постъпването му на работа при него /чл.107ц, ал.1/.

Съгласно чл.107ц, ал.2, изпълнението на задълженията на работника или служителя в предприятието ползвател се прекратява:

> със завършване на определената работа;

> със завръщане на замествания на работа;

> при прекратяване на трудовия договор между работника или служителя и предприятието, което осигурява временна работа, по реда на този кодекс;

> при прекратяване регистрацията на предприятието, което осигурява временна работа.

Независимо от изчерпателната регламентация относно извършването на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа, в чл. 107ч се предвижда изрично за неуредените въпроси в раздел VIII в „Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа” да се прилагат общите разпоредби на Кодекса на труда.

 

 

* При изготвянето на настоящата консултация са използвани

материали от „Информационен бюлетин по труда” - издание на МТСП

Как да станете наш член

Контакти

ул. "6-ти септември" 4
1000 София
Е-мейл: nsf.tktkoo@mail.bg
Телефон: 00359 2/ 988 09 78
Факс: 00359 2/ 981 52 15

Проект BG051PO001